Обществените норми като инструмент
Обществената норма е едновременно един от най-полезните и един от най-опасните инструменти, които човек наследява от средата си. Полезен е, защото събира в себе си опита на много хора преди нас, техните грешки, страхове, наблюдения, опити за ред и начини за оцеляване в конкретни условия. Опасен е, защото с времето много от тези условия се променят, а правилото остава. Така една някога разумна практика може постепенно да се превърне в автоматизъм, който вече не служи на човека, а човекът започва да служи на него.
Точно тук се появява разликата между сляпото следване и осъзнатото използване. Слепецът не е непременно човек без знания, образование или интелект. По-често това е човек, който е решил да не поема отговорността на мисълта. За него е по-лесно да приеме готовото правило, защото готовото правило освобождава от необходимостта да направиш собствена преценка. „Така се прави“, „така е прието“, „на тази възраст вече трябва“, „това не е подходящо“, „какво ще кажат хората“ са удобни формули, защото при тях винаги има на кого да се прехвърли вината. Ако изборът се окаже грешен, виновна е традицията, обществото, семейството, средата. Когато човек избере сам, той губи този лукс.
Най-интересното е, че обществото никога не е някаква отделна сила, която стои срещу нас. То е съставено от самите нас. Същият човек, който се оплаква, че нормите го задушават, често е същият, който ги поддържа с поглед, коментар, присмех, неодобрение или мълчаливо отхвърляне на чуждия избор. Той иска свобода, когато тя се отнася за неговия живот, но нерядко става пазител на правилото, когато някой друг реши да излезе извън него. В този смисъл натискът на обществото не съществува без участието на отделния човек. Ние сме едновременно създатели, носители и жертви на нормата.
Осъзнатият човек се различава именно по това, че не воюва с нормите, а ги разбира. Той не смята всичко старо за излишно, нито всичко ново за по-добро. В една обществена норма често има натрупана мъдрост, която би било неразумно да пренебрегнем. Въпросът е тази мъдрост да бъде отделена от навика. Да се види каква функция е изпълнявала нормата, в какъв контекст е възникнала и дали същата функция е необходима днес. Именно тук започва адаптацията. Не чрез безусловно отхвърляне, а чрез превод на стария опит на езика на съвременния живот.
Това се вижда ясно и в облеклото. Начинът, по който се обличаме, никога не е само личен вкус. Той е част от система от знаци, чрез които обществото разчита възраст, статус, професия, принадлежност, намерение и дори предполагаеми качества. Някои от тези кодове са полезни, защото улесняват общуването. Други са останали като инерция. Осъзнатият човек не е този, който задължително ги нарушава, а този, който знае кога ги използва и защо. Той може съзнателно да избере официалност, когато тя му дава тежест, да използва дрескод, когато той отваря врата, или да наруши очакването, когато то вече не носи никаква стойност. Разликата е, че изборът вече не е автоматичен.
Същото важи за дома, работата, семейството, парите, възрастта и представата за успех. Много от решенията, които наричаме лични, всъщност са предварително оформени от средата. Не защото някой ни е принудил пряко, а защото сме живели достатъчно дълго сред една и съща система от очаквания, за да започнем да ги чуваме като собствен глас. Осъзнаването започва в момента, в който човек успее да различи двете. Не всичко, което мислим, е наше. Не всичко, което искаме, сме избрали сами. Не всичко, което правим, има смисъл само защото се прави от мнозина.
Но именно тук обществената норма може да се превърне от ограничение в инструмент. Когато я познаваме, можем да използваме нейната сила, без да ставаме зависими от нея. Можем да вземем опита, да оставим страха, да запазим смисъла и да изоставим формата, ако тя вече не служи на настоящето. Тогава традицията престава да бъде тежест и се превръща в ресурс, а адаптацията престава да бъде отказ от миналото и се превръща в негова по-зряла форма.
Вероятно именно това различава човека, който просто живее в своето време, от човека, който успява да го разбере. Първият следва онова, което вече съществува. Вторият го анализира, използва натрупаното знание и го актуализира според реалността, в която живее. Така нормата вече не определя неговото място. Тя се превръща в материал, с който той изгражда следващото си ниво.
На 6 октомври ще продължим този разговор не като лекция с готови отговори, а като среща, в която ще разгледаме обществените норми отблизо, през конкретни ситуации, личен опит и онези дребни решения, в които най-често дори не забелязваме колко силно присъства чуждото очакване. Ще го направим в обичайната за НАЧИ Мода клуб среда, с приятна компания, вкусна напитка и достатъчно пространство всеки да участва толкова, колкото му е комфортно. Срещата ще се проведе в НАЧИ Академия по Мода и Бизнес, гр. Симитли, ул. „Васил Левски“ 2, а входът е свободен. Не е необходимо да се познаваме предварително, всъщност подобна среща е прекрасен повод именно да се запознаем. Можете да дойдете самостоятелно или с компания, а ние ще се постараем още от първите минути да се почувствате като част от средата, която създаваме. Ще сме благодарни единствено да потвърдите присъствието си на 0876338205, за да можем да се подготвим оптимално добре за броя гости. За всеки, който посещава клуба за първи път, сме предвидили и малък подарък от НАЧИ Мода клуб и Академията, защото вярваме, че доброто запознанство заслужава красив първи жест. Очакваме ви на 6 октомври от 19:15 ч.
