Как да не напълнеем по празниците

Празниците, освен със светлинки и коледни песнички, ни изпълват и с много очаквания и може би още повече съмнения. Очаквания, че някой ще бъде по-внимателен към нас, че някой ще се сети какво искаме за подарък, че са празници и че ще можем да си починем, че ще е хубаво, весело и забавно, че ще разпуснем, ще си направим семейна фотосесия, ще си позволим да си купим нови неща; и съмнения дали всички тези очаквания, които ние имаме към околните, обстоятелствата и света, ще ги изпълним ние към околните, света и обстоятелствата, защото може би и те имат изисквания и очаквания към нас самите.

Макар че са празници, по български често се караме и се разделяме, вместо да се събираме и да се разбираме, и това е нормално, защото ние не се познаваме през по-голямата част от годината и за много кратък период трябва да се покажем в най-добра светлина, което, пак типично по български, често включва похвати за омаловажаване на другия, за да изтъкнем себе си. Темите за разговор се изместват от важните неща, за които трябва да говорим, към опашките в магазините и цените на нещата, които иначе не бихме си купили. Изпълваме се с обещания към себе си, които ще започнем да спазваме, но след Нова година, защото за празниците трябва да си хапнем и пийнем. Като седнем на маса, любезно, но с гримаса на лицето, казваме: „Нищо не слагай, от маса идваме, как сме преяли, само ако знаеш…“, и все пак масите се препълват и все пак всичко приключва с още една порция. Винаги гледаме с нашите очи, но през призмата на всички изброени, а и много други малки неща, разглеждани поотделно и никога в цялост. Така очакванията ни растат, притесненията също и все по-често чуваме „нямам търпение за празниците“ с тих страх – как ли ще се справя и тази година…?!

Това не е статия, в която ще ви кажа какво и колко да ядете и да се ограничавате от боб, например. Все пак аз съм човек, който може да яде само мазни пържолки с домат и хляб и все още не знам какво е чиа и по какво се различава от киноа – другата ми тъмна Индия… В тези редове ще ви разкажа истинската причина за пълнеенето и качването на килограми – нека приемем този израз за олицетворение на излизането от нашите форми, не само физически, но и емоционални и душевни.

Напълняваме, когато задържаме, когато се напъваме прекалено много и когато не правим неща за себе си. Често се поддаваме на изкушения, защото не ги разпознаваме и не си даваме време да се замислим в тази посока. Сега ще ви замисля. Преди да влизате в периоди, които винаги ескалират с емоции – било чрез комуникации, било чрез тишина и спокойствие – подгответе се добре. Трябва да знаете, че вие не сте човекът, който вирее по Коледа, а човекът, който живее всеки ден в едно и също тяло, с една и съща душа, със същото съзнание и подсъзнание. Когато настъпят големи промени и вие изведнъж промените поведението си, това е шок – за тялото, за душата и за психиката. И за да не изпадате в кризи, дори когато те са облечени в зимна почивка в Алпите, просто изградете себе си като личности.

Много се прокламира изразът „по-добре тъжен на яхта, отколкото тъжен и беден“, но това е изключително грешно схващане за опциите, които животът дава. Живеем в модерни времена, които позволяват достъп до изключително много информация, и вместо да използваме този инструмент за личностно развитие и прогрес, често се поддаваме на манипулации и се разглезваме до степен, в която караме мозъка си да мързелува, а тялото си подлагаме на немислими мъчения в количествени дози. За да не напълняваме, трябва да се вкараме във форма. Да, фитнесът е винаги добра идея, както и здравословното, съобразено с нашето тяло хранене. Но по-устойчивият вариант е да изградим навици – всеки ден да правим неща, които ни харесват, и всеки ден да правим неща, които са добри за нас.

За мен, моето добро настроение и крепко здраве е от ключова важност да игнорирам шума на социалните мрежи, да контактувам с интересни, по-умни и активни от мен хора, да давам добра енергия, да съм продуктивна и да не страдам, че съм пропуснала някаква възможност. За съжаление обаче динамиката на ежедневието ми често ме завърта като в торнадо и не рядко пропускам някой друг важен аспект, просто не успявам да го вместя в 24-те часа на денонощието. А след три-четири поредни дни, в които не съм се погрижила за тези важни за мен неща, започвам да се чувствам изключително зле – ядосана, гневна, фрустрирана – и търся разплата. По-склонна съм да се развикам емоционално на някой, прередил ме на опашката; а иначе бих била горда, че отстоявам позиция и че пазя правото си да управлявам времето си и бих дала добър пример, а не истеричен, в подобна ситуация.

Забелязвам нещо тъжно. Много хора не познават нещата, които биха ги изградили като здрави, впечатляващи и вдъхновяващи личности. Затова ще използвам себе си за пример и ще ви предложа един подарък – планер, в който ви споделям моите навици и намерения, като вие можете да попълните вашия планер така, както сметнете за добре. За мен този планер е много важен, заради торнадото, което ви споменах по-рано. Просто ми помага да кажа: „Чакай сега, не знам дали ще мога да направя това, защото първо трябва да попълня планера си и да видя дали ще ми остане време за това, за което ме молиш“, и така имам едно външно на мен извинение да откажа неща, които иначе от любезност не бих отказала. Като четете думата „подарък“ нне го разбирайте само за себе си, този подарък е ценен и за ценните за вас хора 🙂

Та, по празниците, а и за всеки ден, за да не напълнеем, нека се запознаем с полезното за нас – какво, когато ядем, не ни кара да страдаме с дни след това; какво, когато пием, повишава енергията ни и с какво, когато прекалим, не мислим трезво; какво, когато правим, ни помага да се чувстваме добре, но все не го правим, защото не е толкова важно спрямо други, иначе току-що изскочили ангажименти; какво винаги ни изнервя, но пък и винаги се хващаме, че сме го правили през деня. Всички тези неща могат да обърнат живота ни от някакво оцеляване към живеене по наистина щастлив начин, без нужда да оправдаваме чуждите очаквания и с особено внимание и любов към нас самите. Така ще дадем и на главите си време и пространство да бъдат на себе си, и на телата си – възможност да бъдат в наистина най-добрата възможна форма. Няма да имаме проблем нито с баклавата по Коледа, нито със зелената салата по Великден, защото ще сме се запознали с наситата и с цената на пренасищането и вредното изобилие.

Пишейки тази статия, се сещам, че не съм включила в списъка със задачи за деня да целувам Филип поне веднъж на всеки час, защото да целувате любимите си хора доказано повишава продуктивността на цялото пространство, в което се намирате. Опитвам се да откажа стискането на пъпки и да преодолея умората за поне две страници от някоя книга, ако ще да е от поредицата за чорапите на издателство „Ракета“ – любимите книги на Красива. Добавила съм подсещане за новите ми навици – да честитя рождените дни на хората. Все по-често изпадам в ситуация да съм пропуснала възможност за някоя полезна комуникация. Сигурно, ако намирам повод да кажа „хей, здравей, пожелавам ти щастие и добре, че имаш рожден ден, та да се сетя не само да ти мисля доброто, но и да ти го казвам“, това ще се промени. Не знам, но ще пробвам. 🙂

Добавила съм приема на течности и витамини, както и храната – дали е гадна, вкусна или, много важно за мен, достатъчна, защото често изпускам по някое друго ядене и съм сигурна, че в дългосрочен план това може да бъде много лошо за мен и за близките ми. Добавила съм и приема на алкохол, като повече от едно питие съм квалифицирала като „прекалих“, за да може в края на месеца да ме удари визуално фактът, че много често не пия по една бира, а по три. А гледах в един подкаст, че бирените алкохолици най-трудно се отказват, та ще си доказвам, че не съм бирен алкохолик. Добавила съм и да пиша статии за сайта, защото обожавам да пиша, а малко или много писането си е и четене, та… отнякъде трябва да започна.

Правилно четете – аз не съм геният, който е измислил всичко, защото е перфектен, а защото съм обикновен човек и имам желанието да се грижа за себе си още по-добре. Просто споделям опита си с вас, защото знам, че както аз имам тези желания, въпроси и съмнения, за които ви разказвам в целия текст, така и вие със сигурност ги имате по вашия си начин. Да споделяме себе си – с проблемите си, съмненията си, намеренията си и мечтите си – е много добър подход към изграждането на едно здраво и нормално общество. Сигурна съм, че усещате искреността в думите ми и че ще намерите основание да ми се доверите.

И сега знам, че много хора ще си помислят: „Какви са тези глупости?“, затова аз пари за тая работа не ви търся. Искам да се уверите напълно безплатно в ползите от една такава проследимост – за вас, за живота ви и за навиците, които възпитавате у себе си. Подарявам ви годишен планер и ви обещавам, че ако успеете два месеца да го попълвате, животът ви ще се промени към толкова добро, че сега дори не можете да си го представите. Единственото условие е да бъдете честни в него и да се стараете да го попълвате всеки ден. Това ще бъде първият навик, който лесно ще изградите, а след това, анализирайки резултатите си, ще получите огромно вдъхновение, което ще ви направи наистина впечатляващи хора!

За да получите дигитална версия на планера, кликнете ТУК, добавете го в количката и въведете код за 100% отстъпка от цената – „podarakzamen„. Нужно ви е дигитално устройство за попълването, или притнер и няколко молива. А ако искате физически планер, поръчайте си го без да добавяте кода за отстъпка и в полето „добвяне на бележка към вашата поръчка“ напишете какво искате да пише на „корицата“. В случай че сте по-нахални, може да ми пишете и в инстаграм за да ви персонализирам още повече планера, ако имам време 🙂

Намерете се хора и ще си живеете царски без нищo излишно, включително и килограми 🙂